Автор: Юлия Владимирова, impressio.dir.bg Маргарете фон Трота е първата жена режисьор,

Маргарете фон Трота: Историческата вина на германците не може да бъде изличена

Автор: Юлия Владимирова, impressio.dir.bg

Маргарете декор Трота е първата жена режисьор, получила интернационално самопризнание откакто печели премията Златен лъв на кинофестивала във Венеция през 1981 година за кино лентата си " Мариане и Юлиане ". Маргарете декор Трота е наричана " водеща мощ " на придвижването за Новото немско кино.

Маргарете декор Трота дава конференция пред българските медии в границите на София Филм Фест (Инфо: София Филм Фест)

Днес Маргарета декор Трота е на 82 години и е в София като специфичен посетител на София Филм Фест. Тя показва новия си филм " Ингерборг Бахман - пътешестване в пустинята ", а също по този начин организира мастърклас в Гьоте институт.

Филмът ѝ сега е част от София Филм Фест и беше в съзтезателната стратегия на Берлинале предходната година.

Кадър от кино лентата " Ингеборг Бахман - пътешестване в пустинята " с Вики Крипс (Инфо: София Филм Фест)

Той е отдаден на австрийската поетеса Ингеборг Бахман, считана за радикална и неконвенционална за своето време. Фокусът от интервала на живота й във кино лентата на декор Трота е обвързван с връзката на поетесата с швейцарския есеист и драматург Макс Фриш.

Важен крайъгълен камък в кариерата на декор Трота е работата й с режисьора Райнер Вернер Фасбиндер във филмите му " Боговете на чумата " и " Пазете се от свята развратница ". Заедно с него тя застава пред камерата в екранизацията на " Баал " по Бертолд Брехт на режисьора Фолкер Шльондорф. Срещата с Шльондорф има последици. Двамата се влюбват и се женят през 1971 година Бракът им продължава 20 години.

Тя е създател на филмите " Роза Люксембург ", " Хана Арент ", " Неуместният свят ".

Маргарете декор Трота в особено изявление за Impressio (Снимка: Катя Костова)

Срещаме се в особено изявление с Маргарете декор Трота, в което тя приказва за протеста на поколението на Новото немско кино, за мощните дами в историята и към момента ли е по-трудно на дамите режисьорки през днешния ден.

- Г-жо декор Трота, споделяте, че сте била цензурирана в Германска демократична република, тъй като сте споделили, че в случай че не е била убита от германците, Роза Люксембург е щяла да бъде убита от Сталин. Това ли ориста на революционните дами в историята?

- Не знам дали това е щяло да се случи, тъй като тя е жена.

Тя е била също по този начин доста напредничава за своето време, изказвала е думи, които са шокирали общността. Тя е била жена, която може да споделя всичко и не е избягвала неуместните тематики и въпроси за обществото. Точно като Хана Арент.

И двете са били свободни мислителки. И в случай че има дами, които са такива мислителки като тях, те са рискови не просто за мъжете, само че за цялото общество.

- Австрийската писателка Ингерборг Бахман, на която е отдаден и най-новият Ви филм, също е част от тези дами, които не се преценяват безусловно със стандартите на времето. Смятате ли, че през днешния ден дамите са по-свободни от времената на Роза Люксембург, Хана Арент и Ингерборг Бахман или значително се борят със същите стандарти?

- Времената се менят, дамите имат повече независимост и повече последователност в това да споделят личните си истории и страсти. Също по този начин дамите през днешния ден не са толкоз лимитирани в избран имидж, който да ги стопира в това какво да вършат или какво би трябвало да приказват. Но през днешния ден като виждам доста млади дами да се връщат към клишетата за хубостта и това, че на първо място би трябвало да бъдат красиви, се усещам малко объркана. Те считат, че това е най-важната полезност, а това, да ви кажа, ги трансформира в обекти.

До огромна степен новите обществени медии способстват за това, тъй като ни карат непрекъснато да се оглеждаме в огледалото и да се съпоставяме с другите - дали сме задоволително красиви, дали сме като инфлуенсерите. От една страна те са свободни - демонстрират себе си в светлина, която им харесва. Но въпреки това, единствената им цел наподобява е тази, да бъдат доста атрактивни.

До огромна степен те го вършат за себе си, не за мъжете, само че въпреки всичко не мисля, че е нещо положително за облика на самите дами.

Кадър от кино лентата " Баал " на Фолкер Шльондорф по текст на Бертолт Брехт с присъединяване на Маргарете декор Трота и Райнер Вернер Фасбиндер

- Вие сте една от първите дами режисьорки с интернационален триумф, печелите Златен лъв във Венеция през 1981 година за кино лентата " Мариане и Юлиане ". Темите ви във филмите ви са феминистки, поради облиците на дамите, тяхната независимост, политическа радикализация и въобще тезата, че персоналното е и политическо. Каква е обстановката на дамите режисьорки през днешния ден?

- Ще ви дам един образец. Когато филм завоюва " Оскар ", постоянно в заглавията по медиите четем, че " Оскарът " или Златната палма, са извоювани от жена режисьорка. Вместо да забележим единствено заглавието на кино лентата, към момента е нещо извънредно, че носителят на премията е жена. Независимо от кого е, това е филм и няма значение полът на режисьора или режисьорката. Това за мен е еманципиращото разбиране, че е обикновено филми да се вършат и от мъже, и от дами.

- Кино индустията към момента ли е построена от мъжки свят?

- Трябва да питате продуцентката ми. Но да, тя ще ви отговори, че това е по този начин и че парите за филми доста по-лесно отиват при продуцентите мъже.

- Значи значително дамите още би трябвало да се борим с сходни дела като вашите от 70-те и 80-те?

- Така наподобява.

- Защо се вдъхновихте от живота на Ингеборг Бахман за новия ви филм и какъв е досегът ви с нейната персона?

- Това не беше чисто мое предпочитание, продуцентите ми предложиха да направя филм за нея. Попитаха ме, аз се съгласих, желаех да си дам време, с цел да се свържа с нея повече и да усетя в себе си по какъв начин и дали желая да направя този филм. Вече познавах поезията й, само че в никакъв случай не съм мислила, че ще върша филм за нея. Когато започваш да правиш филм за някой, би трябвало да влезеш по напълно друг метод в изследването на тази персона и да го погледнеш от вътрешната страна и извън. Когато прочетох сюжета, разбрах, че имам какво да кажа.

Това, което най-вече ме впечатлява у нея е с изключение на литературната й работа, също по този начин и какъв брой прогресивна за времето си е била в своята мисъл. Тя е била доста по-свободна в своето мислене в сравнение с доста дами от нейното време. Когато среща Макс Фриш, това е било 1959 година Били са дружно сред 1959 година и 1962 година

Екипът на кино лентата " Ингеборг Бахман - пътешестване в пустинята " на Берлинале 2023 година (Снимка: Getty Images)
По същото време множеството дами са били женени и у дома. Жените не са имали право да имат даже лична банкова сметка, не са могли да работят без позволенито на техния брачен партньор и в тези връзки тя е била доста надалеч напред. Но ето, че когато се влюбва в Макс Фриш, тя става " елементарна жена ".

- Вие сте от лицата на Новото немско кино (Neuer Deutscher Film), революционна освен в техническо и кинематографично отношение, само че също по този начин и поради политическия митинг на поколението ви.

- Така е, тъй като бяхме " образовани " политически от Париж " 68, по тази причина цялото наше потомство беше въвлечено в този вид лозунги и послания.

- Мислите ли, че е допустимо да има още веднъж придвижване в киното, което да има сходно културно въздействие като Новите талази във Франция, Германия, Полша, Чехословакия?

- Това беше доста необикновен избран миг в историята на Европа. Ние бяхме младежи, само че въпреки всичко към този момент осъзнати хора. Разкрихме виновността, която носи поколението на нашите родители.

Това ни накара да бъдем доста политически и доста радикални. Когато аз вървях на учебно заведение, в никакъв случай не учехме за нацисткото минало на Германия. Това не беше в образователната стратегия на учебните заведения ни. Когато към този момент бяхме осъзнали действията на Германия във Втората международна война, трябваше да реагираме. И нашата реакция беше доста гневна.

- Повлия ли ви ненапълно лечебно този политически активизъм, имам поради в обработването на контузията, заниманието с много неприятни за доста германци тематики. Самият Фасбиндер, с който вие сте работила, е много недолюбван заради тази и други аргументи в Германия.

- Не мисля, че може да има някаква терапия за предишното, която да изличи виновността на германците. Посланието, което искахме да разпространим тогава беше, че би трябвало да се огледаме в това минало, да забележим сами себе си, да разберем кои сме и да се приемем, че сме такива. Да, ние сме тези хора, от Втората международна война. Нашето потомство не можа да елементарни на родителите си, тъй като премълчаха този миг за нас.

Затова реакцията ни бе посредством изкуството ни. Обикновено хората обичат родителите си, само че ние тогава ги мразехме поради позициите им в предишното. Това беше Schmerz (б.ред. болежка - немски).

- Може ли киното да бъде революционно и през днешния ден?

- Важно е да знаем, че историята се повтаря. И се повтаря трагично.

- Какво си спомняте от срещите и работата с Райнер Вернер Фасбиндер? Той е ненавиждан и обичан в Германия, " enfant terrible " на немското кино, политически неточен и пробламатичен темперамент.

- Не съм била доста близка до него, работили сме дружно, само че той имаше нещо като " семейство " - хора, другари, близки, които бяха подвластни от него. Аз не бях от този кръг. Не съм имала достъп до персоналния му живот, само че в действителност го одобрявам доста. Със сигурност имаше и друга страна в държанието си, която мъчно можеше да управлява.

Той беше в действителност рисков, освен в правенето на филмите си, само че и в метода, по който се показва. През 60-те и 70-те в Германия неговото държание и метод на изложение в действителност не беше признат и по тази причина Фасбиндер си остава бунтовник.

Винаги е бил подобен - и като човек, и във филмите си.